Всичко във всичко

Здравейте, приятели мои! Приветствам вас, най-прекрасните цветя във Вселената!

Как се чувствате? Наслаждавате ли се на своите аромати, на своя цъфтеж?

Дойде време не само да покажем себе си, но и да видим другите. Сега, когато ние сме пълни със сили, енергии, любов и уверени в своята неповторимост, да обърнем своя поглед навън, към околния свят.

Как се чувствате в тази среда, която ви обкръжава? Дружелюбна ли е тя към вас? Можем ли с пълно доверие да влезем в този свят, за да си взаимодействаме с него?

За да изясним за себе си всички тези въпроси, отново се потапяме в самия център на своето Съкровено Същество, в своя духовен център, в своето сърце. Именно там, както вече знаем, има отговори на всички въпроси.

Ние затваряме очи и чувстваме, как светлината се появява вътре в нас, в самия център, в нашето сърце.

Тази светлина е Светлина на любовта. Ние чувстваме, как любовта ни препълва, как светлината и топлината, които ние усещаме, започват да се излъчват, увеличавайки присъствието си с всяко ново вдишване. Тази любов ни препълва, изливайки се навън във вид на светлина и топлина. Вдишваме дълбоко и светлината се увеличава още повече. И отново – вдишване и издишване. Всяка клетка от нашето тяло е пълна със светлина. Светлината преминава през кожата ни, запълва пространството около нас. И отново – вдишване и издишване.

Ето, че вече цял облак от светлина и топлина е навсякъде около нас. Това е огромна, светеща сфера! Разширявайте я с всяко ново дихание, докато не се почувствате в безтегловност, в покой и хармония.

Усетете своето тяло. Почувствайте със стъпалата на босите си крака топлата земя. Осъзнайте себе си на познатата пътечка в гората, която ни води в нашия вътрешен свят.

Огледайте се наоколо. Вижте, колко прекрасни са дърветата във вашата гора! Какви удивителни цветя са разцъфтели наоколо! Те са прекрасни! Наведете се към тях, поемете техния неповторим аромат! Сега вие знаете и можете да си представите, какво чувстват цветята по време на цъфтежа си, как са препълнени с желание да излъчат своя аромат, как са готови да споделят своята радост с околния свят. Внимателно докоснете листата, стъблата! Старайте се да не докосвате нежните листчета на самия цвят, само вдишвайте аромата му.

Какво чувствате? Изпитвате ли радост от срещата с прекрасното? Чувствате ли благодарност, че това живо същество е споделило с вас своята радост? Благодарност – това не е интелектуално понятие, това е чувство, порив, желание за   благо - даряване   в отговор. И това е ключа към взаимодействието.

Леко, свободно се придвижваме по вече познатата ни горска пътечка. Чуваме пеенето на птиците около нас, виждаме, как слънчевите лъчи се местят, сякаш ни съпровождат в нашето движение, как катерици, белки,  еноти и много други горски животинки ни съпровождат от разстояние. Ние възприемаме околното със своите чувства. И едновременно чувстваме нещо ново, необикновено! – Възхищение и благодарност… Наблюдавайте себе си за своите  преживявания и своето състояние. Нещо измени ли се във вашето състояние след като почувствахте възхищение и възторг, по отношение на това, което в момента ви обкръжава ? Почувствахте ли вълна от благодарност? Как това се отразило върху вашите усещания? Почувствахте ли някакъв особен прилив на енергия?

Това всъщност е взаимодействие. Истинско, правилно взаимодействие, при което не ви е нужно да се напрягате, да губите своята енергия, а след това да се чувствате като “изстискан лимон”. Точно обратното. При правилно взаимодействие, вие усещате прилив на сили, енергии, вие изпитвате възторг от самия процес на взаимодействие.

Ние внимателно, както винаги, отместваме клонките на храсталака и излизаме на заветната полянка. Вашия малчуган вече идва, бързайки насреща ви.Поздравявате го, прегръщате го и го притискате до своето сърце. Погледнете на своето дете по нов начин. Погледнете внимателно. Разгледайте добре чертите на лицето му. Гледайте на него така, както гледахте цветята и дърветата, както гледахте катеричките и птиците. Какво чувствате сега? Чувствате ли същото възхищение и възторг? Изпитвате ли благодарност? Вашето дете е живо същество, също като дърветата, цветята, птиците, облаците, като самата земя и тревата, растяща на нея… И вашето дете е част от този свят. Осъзнайте това.

Вземете своето вътрешно дете в себе си. Станете него. Погледнете околния свят с неговите очи. Възприемайте всичко, което виждате , чувате, осезавате, всичко, което чувствате, чрез неговото възприятие.

Вие седите на меката копринена трева, леко влажна от утринната роса, и вие чувствате, как сливате своето съзнание с тази жива трева. Усещайте, как вашето съзнание, вашето присъствие, влизат в листа, в самия му край. Усетете себе си този жив организъм. Усетете в своите клетки движението на жизнените сокове в тревата/себе си. И ето, вече се движите вътре в листа заедно с тези сокове, навлизате в стеблото и достигате чрез него до корените… Чувствате ли структурата на влакната? Тя се различава от тази, която беше горе, в стъблото. Достигнете самия край на корена, преминете през него, усетете себе си почва, земя.

Какво чувствате? Как е – да бъдеш земя? Как е – да “израстваш” всичко,  което расте, да съдържаш в себе си всичко, на всичко да даваш живот? Чувствате ли целостта на земята? Ако искате, вие можете да обхванете със своето съзнание цялата Земя, заедно с нейната атмосфера и биосфера. Заедно с нейната хидросфера и стратосфера, заедно с нейната ноосфера. Вие можете да обхванете със своето съзнание цялата Слънчева система, цялата Галактика, цялата Вселена. Ако пожелаете…

Но ние се връщаме на нашата полянка. Чувствате ли влагата в земята?

Почувствайте себе си капка влага, проследете как се надигат подпочвените води, откъде водят началото си. Цялата вода на планетата Земя е взаимосвързана, както е взаимосвързана тя и в нашия организъм.

Почувствайте това, усетете го. Преживейте това осъзнаване  с всички канали на своите възприятия, с всички свои сетива. Станете едно с водата на ручеите, реките. Влезте със съзнанието си в езера, морета, океани. Чувствате ли как с преместването на съзнанието от малкото към голямото, се увеличава вътрешния потенциал? Усетете в пълна степен гигантския размах на световния океан, огромната му сила и енергия. Достигнете самото дъно на океана, осъзнайте себе си като растенията, живеещи под водата. С какво се различават от земните растения?

Не мислете, просто чувствайте, усещайте. Не е нужно да отговаряте на изникналите пред вас въпроси чрез своя интелект. Намерете отговора в своите усещания, чувства, преживявания.

По същия начин, по който влязохте в тревичката, влезте със съзнанието си в стеблото на подводно растение, на водорасло. Почувствайте неговата гъвкавост, пълнота, пластичност. Чувствате ли каква работа кипи вътре в растението – как хиляди, милиарди клетки изпълняват своята работа? Това е цяла природна лаборатория. Тези растения произвеждат огромни количества кислород и насищат с него водите на океана.

Осъзнайте себе си като мехурче въздух. Проследете пътя си от дъното на океана до повърхността. Усетете неговата устременост, стремителното движение през слоевете вода, натам, където е светлината, където има много братя по дух, братя на Духа, въздух.

Все по-близо и по-близо е повърхността, все повече и повече разширяваме обема си ( Таня, това изречение го няма, но то е толкова силно като чувство, че предполагам, че просто е изпуснато механично при писането.), все по-ясно и по-ясно се вижда светлината през водата… И ето, в някакво неуловимо мигновение вие разкъсвате границата между вода и въздух, и едновременно с това чувствате невероятна свобода. Целият свят се открива пред вас, той целият е ваш. Усетете себе си вятър, набраздяващ със своето движение водната повърхност.Наблюдавайте, как водата покорно се движи, и увлечена от въздуха, поражда вълна. С каква свобода, лекота и игривост се преместват въздушните маси в пространството. Колко леко те издигат високо в небето изпаряващата се влага, въвличат я в движение, преобразуват я в облаци и мъгли… Осъзнайте себе си като пространство, способно да се сгъстява и разширява, мигновено да преминава в движение и също така неуловимо да възстановява равновесието си.

Вие се движите над повърхността на водата, усещайки я със себе си, със своето въздушно тяло. На повърхността на водата се виждат слънчеви зайчета, напомнящи мънички езера от светлина. Задръжте своето внимание върху едно от тези “езера”, влезте в него със своето съзнание.

Отвътре те приличат на изпъкнали лещи, събиращи светлината, затова и светлината в тях е толкова много, че ако задържим своето внимание в тях още известно време, то можем да се слеем с тази светлина, да станем нея, и много бързо, стремително да влезем в лъча и да издигнем съзнанието си по него, направо до неговия източник. Чувствате ли тази особена енергия, напомняща електричество? Влезте в източника на тази енергия, на тази светлина. Станете слънце! Почувствайте как във вас се разраства огън. Това е съзидателния, животосъздаващ огън на Творението. Почувствайте как във вас се разгаря ваш собствен реактор, ваше вътрешно слънце, способно да захрани с енергия не само вашето Битие, но и да излъчва енергия навън, енергия на любовта, на добротата, енергия на топлината и благодатта.  Усетете, почувствайте какво означава да отдавате, захранвате, да излъчвате безкористно, просто затова, защото такава е вашата природа.

Станете звезда, дарявайте своето сияние и светлина, разпространявайте себе си във Вселената!

Усетете себе си цялостно, усетете своето светещо плазмено тяло, своя разгарящ се вътрешен огън. Усетете всеки свой лъч така, както усещате своята ръка, и също така, както протягате ръката си настрани, протягайте своите лъчи в пространството. Сияйте! Пронизвайте с лъчите си пространството. Докосвайте с лъчите облаците, птиците, дърветата. Нека вашите докосвания бъдат любящи, нежни, затоплящи.

Намерете със своя лъч това, същото цветче на поляната, от което започна вашето пътешествие. Преместете съзнанието си вътре в цвета му, в самата му сърцевина, там, където хиляди пухкави тичинки се извисяват нагоре, предлагайки своя божествен нектар на медоносните пчели…

Всичко във всичкото.

И всичко на всичко стреми се да служи, излъчвайки благодарност.

Всичко – частица от всичкото.

И ако всички части, в едно съберем,

То ще стане цяло това, което е било частица.

И думата “щастие”(“счастье”)означава с част от цялото да бъдем цели.

Правим дълбоко вдишване и се връщаме “тук и сега”. Как се чувствате? Усещате ли своята съпричастност с Цялото, единството с всички живи същества? Усещате ли себе си част от Цялото? Достойна, пълноценна част. Чувствате ли, как вашето звучене, вашата собствена вибрация, звучи в унисон с другите “инструменти” в Божествения оркестър? Чувствате ли, че при достатъчно внимание и готовност, вие можете да изпълните свое соло в Божествената партитура? Не изпускайте своя шанс, но не бързайте, внимателно следете движенията на диригентската палка, за да не нарушите неволно хармонията.