Форма

ФОРМА

( В този урок авторът се отклонява много от темата с различни разсъждения, които не спомагат за вникването в материала, а го разводняват. Дописван е на два пъти след първоначалното написване.По тази причина си позволявам да оставя само действително свързаното с урока.  /Филип/)

Какво е това ”форма”? Как ние я разбираме? За да можем да проникнем в същината на явлението, първоначално трябва да вникнем в същината на думата, обозначаваща това явление.

Бог не напразно е дал на Човека правото да дава “име на всяко нещо”, та нали Бог е създал Човека по “свой образ и подобие”, а значи, е вложил в него и способност да прониква в същността на всяко явление. Благодарение на което Човек, разбирайки същността на всяко нещо, може и е длъжен да му даде такова име, което да отразява неговата същност. Даже ако Човек прави това неосъзнато, вътрешното Знание, това същото седмо чувство, за което говорихме в Урок 3, не му позволява да даде неправилно определение на явлението. Възможно е , това определение, “име” да не отразява всички качества на това явление, но то обезателно ще съдържа в себе си ключ към това, че търсещият ум рано или късно да може да разкрие, да разшифрова, да разкодира, тези качества. Даже при кратко изследване на думата “форма” можем да предположим, че тя носи в себе си смисъл “нещо, което е необходимо за проявяването на материята”.

Материята, докато не се е определила в някаква форма, не може да прояви своите индивидуални качества.

Формата позволява на материята да отдели една своя част от друга своя част, т.е. дава възможност да се прояви индивидуалността.

Хайде да си спомним какви форми срещаме най-често в своя живот.

Формите, които избира природата са плавни, меки, пластични – дървета, цветя, птици…

Друго нещо са кристалите. Най-често те имат форма на правилни многоъгълници, съвършени в своята изумителна красота, но винаги, намирайки се в природата, са в съчетание с по-меки породи, изглаждащи острите ръбове на кристалите.

Винаги ли формите на това, което създаваме ние, хората, са съвършени? Винаги ли съответстват на предназначението си? Ние сме отговорни за всичко, което се създава от ръцете на хората. И ние сме в правото си да не приемаме тези форми, които душата ни не приема. И ние сме в правото си да създаваме тези форми, които са близки до нашата вътрешна природа. Това право също ни е дадено от Бога.

Вземете лист хартия и обикновен молив. Нарисувайте кръг. Нарисувахте ли? Заради чистотата на експеримента не четете нататък , докато не сте нарисували кръг на чист лист хартия.

(Ако нямате  лист и молив под ръка – просто си представете един чист лист и “нарисувайте” с мисълта си кръг върху него. /Филип/)

Какво може да е по-съвършено от тази форма? Именно кръга се явява символ на Божествеността, на Абсолюта.

А сега – да проанализираме. Хайде да видим как нашата творческа идея се проявява в нашата физическа реалност.

Това е прост тест и като всеки такъв тест, той не отразява действителното положение на нещата, но все пак ни кара да се замислим. Каква се получи рисунката при вас? Такава, като на рис.1, или такава, като на рис.2 ?

    Рис.1                                                                                  рис. 2

Листа хартия – това, условно са цялостните ни възможности, които ни предоставя физическата ни реалност. Кръга, който нарисувахме на листа – сферата на проявяване на нашата творческа личност в същата тази физическа реалност.

При това сферата не е това, което ни е определено свише (помните ли, нашите възможности са целия лист), а това, което ние сами сме си определили, изхождайки от собствените си представи за своите възможности. Винаги ли това съответства на действителността?

Съдете сами, как вашата творческа личност се проявява в нашата физическа реалност. Така, както би ви се искало или не?

Как използвате тези възможности, които са ви дадени от Бога? Доколко това съответства на тези възможности и способности, които вие притежавате в действителност? Ако е повече от 50% (рис.1), то вие имате шанс да вземете от живота много, ако е по-малко (рис.2), то си струва да се замислите как да измените това.

Започнете с това, да се постараете при нашите уроци да използвате цялото пространство, максимално.

Но да се върнем към формата.

Забележете какво правят децата, когато в ръцете им попадне молив или химикалка. Те не се ориентират по нищо. Просто пробват да правят нещо с попадналият в ръцете им предмет, опитвайки се да определят функционалното му предназначение. Спомнете си, те отначало задължително го пробват на вкус. След като се убедят, че не става за ядене, те пробват да чукат с молива по масата или пода, правят най-различни действия, които могат да завършат с това, че моливът се чупи , не издържа на изпитанията. След няколко опита, разбира се, ако възрастните не се намесват, те непременно намират как да използват молива по предназначение. И първото, което се получава при тях на листа хартия – това са различни линии. Възрастните, като правило не придават значение на тези първи проби на детето в опита му да изрази себе си чрез рисуване, но тези първи проби са и първия опит.От това, как ще бъде възприет от възрастните, зависи нататъшното отношение на детето не само към рисуването, а и въобще към всеки начин на изразяване на своя вътрешен свят.

Децата са истински изследователи, те никога не се успокояват. Започват да експериментират с линии до тогава, докато не се получи нещо, в което те могат да видят някакъв образ.

Линията, затворена сама със себе си, вече определя някакъв контур. Наистина, засега още неопределен, или както казват, безформен.

Децата са удивително практични. Те са пределни реалисти, даже ако техните “произведения” на нас ни се струват абстрактни.

Да последваме техния пример. Сложете ръка на листа и я очертайте. Вие ще получите контур, имащ форма на ръка. За да го направим по-достоверен, нека внимателно да погледнем своята ръка и да добавим към нашата рисунка максимално количество детайли.

Децата, естествено, също не ги устройва само контура. Те дорисуват нокти, пръстени, часовници и т.н.

Ние можем да пофантазираме, но малко по-различно. Нека да опитаме да измислим, как още можем да използваме получения контур? Това е още една великолепна възможност да излезем от рамките на обусловеността и да проявим вътрешната си индивидуалност.

Виждате ли, всички започват със съвършено еднаква форма, а рисунките се получават най-разнообразни? Всеки по свой си начин вижда как може да използва една и съща форма, един и същи контур. Именно това е и проявление на индивидуалността.

… и още малко за формата

Дайте на всяка рисунка номер, по степента на значимост за вас. Например, ако най-много ви харесва триъгълника, му присвоявате №1, после квадрата - №2, и т.н.

А сега да поясня смисъла на този тест. Тези геометрични фигури са станали основополагащи в такава наука, каквато е психогеометрията. Тази наука е изучила и дала съответствия между геометричните предпочитания на индивида и ярко изразени черти на неговия характер.

Сама по себе си тази наука е далече от нашата тема, но за изучаване на самите себе си, с цел изявяване на особени качества на собствената личност, тази информация може да бъде много полезна.

Номерирахте ли вече представените по-горе фигури? Направете и свой собствен експеримент. Нарисувайте всички тези фигури на отделен лист хартия. Разгледайте ги внимателно, без да бързате. Можете да ги оцветите по свое виждане в различни цветове. Включете в работата всичките си чувства. Опитайте да чуете как звучи всяка от тях, минете с ръка над повърхността, на листа, на който са нарисувани. Какво чувствате при това – топлина или студ? А може би изпитвате някакви особени чувства? Опишете ги. Разбира се, доста трудно ще бъде да се пробват на вкус, но можете да се попитате с какъв вкус се асоциира във вас всяка фигура. Вие вероятно ще бъдете удивени какви асоциации във връзка с това се появяват у вас.

Опитайте сега да определите за всяка фигура пореден номер, в съответствие с вашите собствени предпочитания. Промени ли се номерацията на фигурите след по-дълбокото им изследване?

Например, в началото сте присвоили №1 на кръга, а след това, в процеса на дълбоко осмисляне и изследване на вас ви се е приискало да отдадете своето предпочитание първо на триъгълника.

Това означава, че обикновено, когато се оказвате в обществото, на вас ви се иска да ви приемат като кръг, но по своята вътрешна природа вие сте триъгълник.

Какво означава в понятията на психогеометрията да бъдеш кръг или триъгълник?

Кръг на първо място в теста , поставят хора меки, уравновесени, самодостатъчни. Те са леки в общуването, комуникативни. Наричат ги лепило на обществото, тъй като те изпитват физически, да не говорим за психически и емоционален, дискомфорт в конфликтни ситуации. Може би заради това те изпитват вътрешна потребност да помирят всички, не търпят напрежение, стараят се да не влизат в никакви конфликти. При това, в повечето случаи те не изискват, не могат да отстояват своето мнение, често даже не се и опитват да правят това.Те не поставят пред себе си значими цели, а даже и да поставят, предпочитат тяхното достигане да става от самосебе си.

Ако имате ясно изразен “кръгъл” характер, то вие можете да използвате положителните свойства на тази категория, ( както , впрочем и всяка друга ). А за да избегнете недостатъците, ( ако вие ги усещате като такива ), се обърнете към положителните свойства на другите фигури.

Квадрата се предпочита от много консервативни хора, понякога достигащи в своя консерватизъм до абсурд. Те предпочитат да ходят само в тези магазини, които са избрали за себе си веднъж и завинаги, рядко, да не кажем никога, не променят своя стил на поведение, прическа, имидж. Затова пък тези хора се отличават с трудолюбие, също понякога достигащо до абсурд. Именно тях ги наричат работохолици. Като правило това са началници от средните звена, старателни кариеристи, изискват от подчинените си безпрекословно изпълнение на инструкциите. Ако “квадрата” е родител, то той ще възпитава своите деца със строгост, ще изисква от тях пълен ред, уважение към възрастните, законопослушание.

От положителните аспекти на тази фигура могат да се отбележат устойчивост, стабилност, трудоспособност и издръжливост. За съжаление, прекрасно оправяйки се с детайлите, тези хора често не могат да мислят стратегически, “заради дървото не виждат гората”.

Триъгълник – това е ярко изразен стремеж към успех във всяка област на живота. Подобна целеустременост, също често стига до абсурд – за постигане на целта те могат да “минават по глави”, прекрачвайки свои или чужди принципи. Тези хора са уверени в себе си дотолкова, че чуждото мнение за тях не означава нищо. . Такава целеустременост, ясна визия за крайната цел ( за разлика от квадрата ), увереност в себе си – неоценими качества за бизнесмени, предприемачи на различни нива, организатори, ръководители на големи предприятия. На такива хора не им достига чувствителност и способност , освен своите цели и задачи, да виждат и ги съизмерват с нуждите на околните.

“Триъгълниците”, най-често страдат именно заради това, и най-вече – тяхното здраве. Те са импулсивни, поривисти, интуитивни. Бързо взимат решения и много рядко бъркат. Във всеки случай, истинските триъгълници никога не съжаляват за това, което са направили не както трябва. За тях най-важно е действието.

Зигзаг – това е удивителна фигура. Хората, поставящи тази фигура на първо място, също са удивителни и необикновени. Това могат да бъдат гении и неудачници, известни личности и никому неизвестни “изобретатели”. Наричат ги генератори на идеи.На такива хора им е нужна поддръжка. Те, като правило, отделят малко внимание на себе си, а и на другите – също. Най-важното за такива хора – това са прозрения, откровения, открития, на които те посвещават живота си.

Някои виждат зигзага като спирала, или като една от нейните проекции. И това има своите основания.

Правоъгълника е неустойчива фигура. Най-често, хората, отдали предпочитанието си на тази фигура при теста, в дадения период от време се намират в стадий на преход от една жизнена ситуация в друга. Това често е болезнен преход. Това, което е било – вече е разрушено, а пък новото още не е построено.

В такава ситуация е необходимо да се помни, че именно ние определяме, какви искаме да бъдем, какви качества искаме да проявим в дадения период на нашия живот.

Необходимо е също да помним, колкото и удивителни да са тези изводи, до които стигнахме с вас в резултат на този геометричен тест, в живота рядко се срещат ярко изразени типове хора. В този смисъл ние сме многоъгълници.

И единствената цел, с която привеждаме тук всички тези сведения, това е възможността да ги използваме в работата над себе си с помощта на образа.

Например, ако ви е нужно да направите нещо конкретно, за осъществяването на някаква конкретна цел, а на вас ви е много трудно да го направите, защото сте кръг, представете си  за известно време, че сте триъгълник, усетете се като такъв , и ще почувствате прилив на сила и енергия.

А ако на вас, например, ви е необходимо да отработите детайли, да възстановите загубено усещане за стабилност, станете квадрат, дисциплинирайте себе си и своя живот, внесете в него порядък.

Качествата на кръга са нужни за по-плодотворно общуване с другите хора, за осъзнаване на своята хармония, равновесие, самодостатъчност, за осъзнаване пълноценността и красотата на всяко мигновение от нашия живот.

Зигзага, особено спиралата – като една от най-загадъчните, може да се каже сакрални форми, може да помогне в достигането на някакво вътрешно прозрение, да помогне да се концентрираме върху решаването на глобален проблем и т.н.

…и отново за формата

Връщайки се към темата за формата трябва да напомним, че за да достигнем до някакво съвършенство в изобразяването на предметите, трябва да развиваме в себе си наблюдателност.

Сложете пред себе си ябълка, лимон, и например, диня. Пред вас са три закръглени форми, но колко са различни!Опитайте да разберете, в какво е разликата! На първо място, това е размера. Динята, сравнена с ябълката е като сравнението между Земята и Луната. Но само по размера ли се различават?

Динята напомня идеално кълбо с “опашчица”. А при ябълката, “опашката” е вдадена навътре и заради това нейната форма не прилича на идеално кълбо. При лимона пък е обратно, “опашките” и от двете му страни са изтеглени навън.

Освен по размера, формата и цвета, тези предмети имат още една важна разлика – така наречената текстура.  Динята е гладка, но твърда, ябълката е гладка, но мека, а лимона е грапав и твърд. За да можем да изобразим всичко това има специални техники, и ние по малко ще ги усвояваме.

Засега е необходимо да запомним само най-важното – в природата няма два еднакви предмета, също така, както и няма две еднакви форми. Има приличащи си, има подобни, но еднакви – няма. Всяка форма, определяща материя, е индивидуална. И трябва да запомним това. Ще ни е трудно да нарисуваме даже и ябълка, ако не сме я виждали никога до този момент. Трябва да я видим, пък било то и в своето въображение.

А сега – на път. Ще се възползваме от вече известния ни маршрут и отново ще се отправим на пътешествие в нашия вътрешен свят. Къде другаде, ако не там, да търсим Знанието?

Затваряме очи и се потапяме в центъра на своето Съкровено Същество, в своето сърце, в тази изливаща се отвътре светлина, която е и проявление на нашето излъчване. Някои от вас са толкова добри в това, което касае въображението, че понякога много бързо се оказват не там, където трябва да бъдат в даденото пътешествие, а някъде другаде, някъде, където много им се иска да бъдат. Например не на горската пътека, а в градината, под ябълката, или на облаците, на планински връх, и къде ли още не. Само по себе си това не е лошо. Но нашата задача не е леко да се пренасяме на тези места, по които тъгува нашата душа, а в това, да се научим да подчиняваме нашето въображение на волята на нашия разум. Това е много важно. Ако ние искаме да станем истински творци на нашия вътрешен свят, а не просто “преминаващи чародеи”, то ние трябва да възпитаваме дисциплина и внимателно да построяваме образите, стъпка след стъпка, така, че нашия свят да бъде непрекъснат и устойчив, променящ се, но неизменим, като самия живот. Иначе, този свят, който ние вече сме създали, ще се разпадне без нашата поддръжка, която ние постоянно му оказваме с нашето внимание, и всеки път укрепваме с това самото му съществуване в ефирната му среда.

Затова – хайде да не бързаме. Връщаме се на познатата ни вече пътечка и отново, за кой ли път, се отправяме към своята полянка. Какво се е изменило във вашата гора от последния път, когато бяхте там? Какво се е появило? Какво е изчезнало? Обърнете внимание на формата на дърветата, на текстурата на кората и листата, на гладкостта им, или на грапавостта… С какъв цвят са, с каква форма? Как миришат цветята? Къде повече се усеща аромата им – по-далече от тях или по-наблизо? Не бързайте с отговорите, изпитайте това в процеса на потапяне. Отговора може съвсем да не е такъв, какъвто очаквате. Докоснете кората на дърветата, клоните, повърхността на листата… Докоснете мислено земята, камъните, какви са те при допир?

Старайте се да отбелязвате колкото може повече детайли. Именно детайлите придават на нашия свят неповторимост и усещане за реалност.

А ето я и заветната полянка. Вашият малчуган вече е в очакване. Не забравяйте да го наречете по име. Това също е много важно. Всеки път, наричайки го по име, вие се обръщате към душата си.

Хванете го за ръка. Чувствате ли? Той има мека длан с нежна кожа, като всички деца. Тя е топла при допир, леко влажна и много приятна. Дръжте го внимателно, старайте се да не му причините болка със здраво ръкостискане, а то – напротив, държи вашата ръка здраво, с вяра, като всички деца. Вземете го на ръце. Притиснете бузата си до неговата нежна бузка. Какво чувствате при това? Погалете челото му. Разрошете лекичко косичката му. Какво усещате? Какъв е цвета на очите на вашето дете? Забелязахте ли блясъка им? Чувствате ли биенето на неговото сърце? Усещате ли диханието му? Доколко е чувствителен вашия контакт? Нали то – това сте вие. Помнете това.

Бъдете внимателни и наблюдателни. Можете да отидете при езерото, да свалите дрехите на вашето дете и да го изкъпете в топлата, нагрята от слънцето, прозрачна вода. Нека вашите докосвания бъдат нежни и ласкави.

Почувствайте колко е гладка и нежна неговата кожа. Едновременно твърда и еластична. Това е много важно.       

Нека вашето подсъзнание запомни това усещане за здраво, пълно с животворна енергия тяло, като неповторимо състояние, към което трябва да се стреми. Тогава то ще има възможност да стимулира организма към търсене на начини за възвръщане към това състояние – подмладяване и естествено оздравяване. Та нали вашето дете – това сте вие. И чрез подобни контакти – тактилни, осезаеми, явно видими и усещани, е възможно да се пробуди паметта на организма за това състояние на здраве, радост и самодостатъчност, в което сте били в детството си.

След къпането можете с вашето дете да отидете в градината и да продължите изследванията си за формата. Вземете ябълка, паднала от дървото. Каква е тя? Докоснете го с пръсти, пробвайте на вкус. Почувствайте сока - сладък, ароматен. Почувствайте как се стопява мекотата му в устата..

Наслаждавайте се на това усещане. Преживейте това мигновение в пълнотата му.

На ваше разположение е всичко, което можете да си представите. Експериментирайте. Изследвайте колкото можете повече и всевъзможни  форми. Не се ограничавайте. Вашия свят е във вашите ръце. Буквално.