Отиди в Природата.

На място, в което "цивилизацията" не се е намесила.

За щастие България е пълна с такива места!

Седни на някоя полянка и се отпусни.

Забрави кой си и просто "присъствай".

Почувствай повея на вятъра. Виж реакцията на тревите и дърветата. Чуй птиците. Усети Земята под себе си.

Избери си някое дърво или растение. Огледай го. Виж разликата му с околните и осмисли причината за тази разлика. Мисли за него и за неговата връзка с цялата околност. За корените му, които са в земята, за стеблото, което подава нужните вещества, извлечени чрез корените, за разклоненията му, които продължават движението им и ги разпределят според нуждите на цялото, за листата и външната му кора, които осъществяват обратната връзка.

След като си осмислил всичко това - усети! И почувствай! Усети едновременно всичко това, което до този момент си осмислял! Усети движенията и енергиите в него! Усети връзката му с всичко околно, както усети своята, когато седна на това място.

Невероятно е! Нали!

И всичко това е включено в един саморегулиращ се цикъл, зависещ от всичко околно.

Направи същото и с някое животинче, което виждаш около себе си. Независимо какво е то. Важното е да е свободно и независимо. Но не навлизай в същността му, както при растенията! Усети външните му връзки със заобикалящото го!

Огромна гама от чувства, нали!?

Във времето проследявай всичко истинско, което те заобикаля. Чувствай го и търси всичките му връзки с околното пространство. Усети и почувствай камъните, водата, атмосферата около Земята и самата Земя. Търси взаимните им връзки!

С времето натрупваш усещания и знания, за много от които преди дори не си и предполагал. И когато се натрупат достатъчно - отговорите започват да идват сами. Всичко това, което си осъзнал и усетил лично, започва да намира своето място в общия цикъл. И колкото по-голяма част от цикъла успееш да разбереш и осезаеш като едно единно цяло в един и същи момент, толкова по-близо си до отговорите, които си си задавал.

И когато един ден излезеш отново сред Природата и с учудване осъзнаеш, че животните не се плашат от тебе , то тогава вече си станал част от цялостния саморегулиращ се цикъл, в който си приет такъв, какъвто си. Имаш възможностите, знанията и силите да си взаимодействаш с всичко околно така, че да способстваш и помагаш за правилното му развитие на местата, където то е нарушено от "негово величество човека".

И ако тогава все още имаш въпроси, които те мъчат - задай ги! Ще ти бъде отговорено!

На всички, които разберат и приемат написаното - едно истинско пожелание от мен:

! НЕКА ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И СВЕТЛИНАТА ВИ ВОДЯТ ПО ВЕРНИЯ ПЪТ !

Филип Апостолов