Премествам сайта
След пет секунди ще бъдете пренасочени към новия адрес

Форма



 

 

ФОРМА

 

(Този текст е написан от мен, като съм се старал да вляза в стила на автора.)(Филип) 

 

Здравейте, приятели! Здравейте. Как се чувствате? Различно ли е вече вашето усещане за света? Харесват ли ви новите-стари неща, които виждате, чувствате и усещате? Забелязвате ли промяната, извършваща се около вас, чрез вас? Осъзнавате ли колко красота и любов има покрай вас, която досега сте пропускали? Споделете това усещане и това осъзнаване с близките си.. Помогнете им да се събудят от съня, който наричаме реален живот.

 

Досега откривахме човека в себе си, своите чувства и усещания, любовта и жаждата за живот. Сега ни предстои да направим следващата стъпка от пътя към себе си и изначалните истини.

 

Замисляли ли сте се някога за формата?  – Какво е всъщност формата. И защо е такава, каквато е, а не друга? Нека осмислим заедно това понятие, тази дума – Форма.

 

Човек възприема околния свят в най-голяма степен, чрез своето зрително възприятие. А това, което виждаме всъщност са форми. Най-различни форми. И всяка форма, която попадне пред очите ни, ни говори. Тя носи почти цялата информацията за обекта, който виждаме.

 

Но само това ли е форма? Обърнете внимание първо на самата дума. Знаем, че думите също носят информация, нали. И как ви звучи думата Форма? Ползваме я във всякакви варианти –   разформирам, деформирам, форматирам, оформям, формирам, сформирам. И я ползваме относно всичко, което е в нас и около нас – за идея, за чувство, за действие, за предмет… Защо ли можем да ползваме тази дума едва ли не за всичко? Защо има толкова много нейни форми, залегнали в други думи?

 

Да. Прави сте. - Защото формата е основата. Основата на материалния свят. Чрез формата, енергиите изявяват себе си в материята и пространството. Формата, това е енергия, организирана чрез конкретна информация. И когато енергията се прояви във форма, тя става достъпна за физическите сетива в този свят, придобива възможност за друг вид проявление.

 

Формата изявява характеристиките на всеки обект, които са основни за него и само за него. И в същото време, част от нея притежава гъвкавост и променливост, позволяващи на обекта, носител на тази форма, да се изменя, да се променя така, че да отговори най-пълно на вътрешните си и външни изисквания, да просъществува и да се проявява.

 

Затваряме очи. Поемаме въздух бавно и дълбоко. И това вдишване ви отвежда направо на мястото, което познавате толкова добре – вашата горска пътечка. Ароматът на цветята и дърветата ви успокоява и изпълва.

 

Полянката вече е пред вас, а вашият малчуган ви очаква. Очаква срещата с радост и трепет. Също като вас. Хваща ви за ръката и всички чувства разцъфтяват във вас с пълна сила. Усещате прекрасната милувка на слънчевите лъчи, чувствате приятната топлина на земята и нежното докосване на тревите.

 

Вгледайте се в близките дървета. Вижте величествените форми на короните на дъбовете, ниските клонки на храстите, които са от едната страна на вашата полянка, стройните снаги на боровете и елите в далечината, формата на короните на близките липи. Огромно разнообразие от форми. Даже и еднаквите по вид дървета са различни… Толкова различни.

 

Помолете вашето дете да ви покаже първопричините за формите на околния свят. Нека то ви води в света на създаването на формите.

 

В един миг осъзнавате, че около вас настъпват промени. Зеленото излъчване на гората намалява и се заменя от невероятна пъстрота. Появяват се все нови и нови прекрасни цветове… И разбирате, че наоколо властва есента.

 

А вашият малчуган се усмихва и със свободната си ръка с полуизпъната длан и меки движения посочва ту едно, ту друго растение, които в същия момент променят своята окраска. А с другата – ви държи. Здраво. Та нали всичко това той прави за вас. Около вас вече е есен в цялото си великолепие.

 

Той стисва за момент ръката ви и ви показва едно семенце на близката липа. Вие стремително навлизате в него със своята същност и неговите чувства стават ваши чувства. Вие сте това семенце.

 

В същия момент лекият ветрец ви откъсва от дървото и вие политате. Листчето – перце над вас ви завърта и ви носи все по-далече от мястото, от което сте свикнали да чувствате света. Изпълва ви неописуема радост. Това, за което сте създадени е на път да се изпълни. Вие цъфтяхте, излъчвахте аромат и благоухание, които привлякоха пчелите. Дарихте им от своя прашец, а те в замяна ви оставиха част от прашеца, който им бе дарила друга липа. И вие растяхте, събирахте слънчеви лъчи и енергии, и се превърнахте в това, което сте сега – носител на стремежа на всичко живо към продължение, разширение и проявяване.

 

Ветреца замира за миг и вие се спускате към земята. Но какво става? Не виждате слънцето. Високо над вас се полюшват върховете на тревите. А под вас… О! Под вас е земята. Топла и влажна. Какво приятно чувство излъчва тя към вас. Привлича ви и ви обещава. И вие и се доверявате. Отпускате се и се оставяте това чувство да ви гали и приласкава.

 

Над вас падат листа. Тревата поляга и вие вече не чувствате първите зимни ветрове, които спираха новото чувство, покълващо във вас. Един ден завалява сняг. Вали и вали. И всичко наоколо става бяло. Вие сте сгушени на топло под завивката от листа, треви и сняг. Под вас е земята, с която вече започвате да се чувствате като едно цяло.

 

Зимата отминава. Снегът се топи и ви милва с живителна влага. Листата и тревите над вас са се превърнали в обща хранителна маса. Външната ви обвивка се напоява, набъбва и ви позволява да се разраствате. Насочвате се към земята, която от толкова време ви очаква. Обвивката ви вече не е преграда. Тя е мека и податлива.

 

И един ден, когато пролетното слънце ви загрява достатъчно през слоя от изгнили листа и треви, вие за първи път усещате земята чрез първото коренче, проникнало през омекналата ви обвивка. В този момент става чудото.През него във вас навлизат сокове. Живителни сокове, които сътворяват чудеса. Това усещане е невероятно. Тези сокове ви напомнят за времето, когато ги получавахте от своята майка – дървото, което ви създаде в изначалното си желание за проявление и бъдене – във времето и в пространството.

 

Вашата сила вече е достатъчна, за да проявите себе си и в другата посока – натам, откъдето идва блаженото чувство за топлина.Там, откъдето идват трептения и пролетни аромати. Вие с лекота пробивате слоя от листа.

 

За първи път от толкова време усещате отново галещите лъчи на слънцето. Те също са ви нужни така, както и соковете на земята. И с появата на първото ви нежно листо, във вас избуява прекрасното чувство, че давате нещо на света. Чрез себе си, чрез своите възможности вие произвеждате …кислород. Не знаете за какво служи, но имате знанието, че той е нужен. Много нужен. И вие стремително развивате листа. Все повече и повече. Защото знаете. Така можете да проявите себе си.

 

Но за това ви трябват сокове. И вие се стремите към тези сокове с цялото си същество. Вие ги желаете, а земята ви ги дава с пълни шепи. И се протягате към нея с нови и нови коренчета. Те се разстилат близо до повърхността. Там, където са най-много влагата и веществата, които са ви необходими.

 

С единия от корените си чувствате нещо.То е твърдо, ръбесто и не дава влага. Леко и бавно, с осезаване и чувство, вашият корен се спуска под края му и продължава растежа си, давайки ви необходимото.

 

Един ден се разразява буря. Вашите корени са къси и плитки. – Такива досега са ви вършили работа, но сега едвам ви задържат. И вие чувствате, че трябва да промените формата им. Сега те са единични и почти прави, с изключение на този, който срещна камъка. И именно той ви задържа при този силен вятър. Чувствахте, кои корени се опъваха най-силно по време на бурята и ги усилвате първо тях. После подавате импулс към всичките си корени за промяна посоката им на растеж, импулс за промяна на формата. Всеки от тях трябва да се разклонява и да навлезе по- дълбоко в земята.

 

А стеблото и листата? Как само се огъваше тъничкото ви стебло, как се биеха листата ви едно в друго. Едва удържаха на яростните пориви на вятъра. И за тях ще направите нещо. Вие знаете какво. Променяте съотношението на веществата, които извличат вашите корени. И стеблото ви става все по-здраво с всеки изминал ден. Променяте външния и вътрешния му вид. Променяте формата му така, че да може да удържа и на такива ветрове.

 

Вие растете. Нагоре, надолу, настрани. Кипите от живот и разширение. Всеки ден някой нов лист се отваря на някой от клоните ви. Чувството е прекрасно. С всеки нов лист вселената получава нова глътка живителен кислород. Вие вече сте част от нея. Вие я създавате.

 

При растежа ви един от клоните попада в сянката на друго дърво. Това ви носи студ и неприятно, свиващо усещане. И вие преставате да подавате импулси на растеж към този клон. – Защо да усилвате и увеличавате неприятните усещания? Защо? – Този импулс пренасочвате към клоните и листата, които получават много светлина и топлина. Толкова е приятно чувството, което получавате от тях. И толкова много можете да дадете чрез тях. Вярно. Короната ви става несиметрична.

 

Просто не сте попаднали на най-доброто място за вас тогава, когато бяхте семенце. И пак сте семенце с късмет. Много малко семенца от тази година на липата са успели да попаднат на места, които са им позволили да се развият и станат липи. И вие сте едно от тях.

 

Идва есента. Почувствайте колко различна е топлината на слънцето. Чувствате ли все по-хладните нощи? И знаете какво означава това. Трябва да намалите обмена на веществата във вас, за да можете за по-дълго да запазвате дневната топлина. Това променя клетъчните мембрани на листата ви и те стават жълти и красиви. Формата ви е същата, но не и излъчването. Скоро ще трябва да спрете подаването на сокове към листата, за да можете да запазите клонките си. Те ще ви трябват. Вие знаете и това. След като нощите стават още по-студени, а вятърът ви отнема и малкото останала топлина, вие един по един отронвате всичките си листа и заспивате. Годината е вашето денонощие. И сега е време за сън. До следващата пролет. 

 

Поемете дълбоко въздух и елате “тук и сега”. Чувствате ли спокойствието, което се е разляло в цялото ви тяло? Оставете се на него. Тялото ви по-бавно от мисълта се връща към всекидневието. Не го насилвайте. То изживя много чувства, за които беше забравило. Нека им се наслади до последно. Вие винаги можете да го връщате там, когато ви се прииска. То ще ви е благодарно. И ще ви се отблагодари за това общуване с изначалните чувства, с които го срещате. Засега чрез мисълта си, но не забравяйте, че колкото по-съвършен успявате да създадете и почувствате своя свят, толкова по-бързо неговото отражение ще се върне при вас в реалността.

 

Усетихте ли промените на формата и нейните зависимости от околния свят? Осъзнахте ли “разтегливостта” на формата? Как тя се променя, но винаги запазва своята първоначална същност. Мислете върху формите, които виждате в живота си. И ги осъзнавайте. Всяка “осъзната”форма ще ви приближава с нова стъпка до Знанието. До Знанието и до Възможностите, които притежава всеки от вас.




1 Светът през очите на дете 2 Празник 3 Силата на въображението 4 Форма (оригинал)
4.1 Форма (написано от мен) 5 Светът в нас 6 Всичко във всичко 7 Храмът на духа



Основна страница на сайта
Водата Земята Природата - Човекът Сетивата ни
Всеобщата теория Карма и съдба Нашите обиколки Древните народи
Биоритми Скорост на реагиране Вечен календар Въздействие