Храмът на духа

ХРАМЪТ НА ДУХА

Приятели мои! С вас стигнахме до онази граница, след която който нашият вътрешен свят престава да бъде само наш свят. В предишния урок ние вече се докоснахме до това, което може да се нарече “изход към светлината”- взаимодействието с околното пространство. Ние се докоснахме до това чрез усещането на Единството на Живота, чрез Единният поток, който ни носи през времето.

Как да се научим през цялото време да бъдем в резонанс с този поток? Как да почувстваме кога, в кой момент е дошъл нашия ред, нашата индивидуална изява в общата хармония, в общото звучене? Как да бъдем мъдри в своя стремеж непременно да “прозвучим”? Как да направим така, че нашето “вътрешно дете” да не направи грешка при пресичането на границата на своя “вътрешен свят”? Има различни пътища за достигане на мъдрост. Някои вървят по този път цял живот. Някои не могат да достигнат мъдрост до края на дните си, а някои, даже и без да се замислят за това, вече притежават тази мъдрост, изначално. Защо това е така?Как се получава така?

Помните ли , къде търсим отговори на своите въпроси? Разбира се в своя вътрешен свят. Защо? Защото те са там.

И ние затваряме очи, вдишваме дълбоко и напълваме сърцето си със светлина и топлина, ние пускаме в своето сърце любов и й позволяваме да запълни цялото пространство, отвътре и навън.

И ние чувстваме себе си на горската пътечка. Ние виждаме, чуваме, осезаваме света около нас. Той е пълен с ярки цветове, ефирни аромати, той е наситен със звуци. Ние отново и отново внимателно оглеждаме своя свят, забелязваме с удивление и възхищение, как той се преобразява, как се изпълва с нови детайли, как става все по-съвършен.

Слънчевите лъчи пронизват короните на дърветата, осветяват земята, сочната зелена трева, загряват със своята топлина събуждащи се  цветя, отразяват се многократно в проблясващите крила на водните кончета.

С удивление разкриваме, че нашата пътечка към заветната полянка забележимо се е съкратила. А може би нашият свят е станал по-голям? Помните ли как се разрастваха неговите граници, когато ние опитвахме да усетим целостта? Помните ли усещането за отсъствието на каквито и да било граници? И сега ние виждаме нашата заветна полянка точно пред себе си.

Тя е осветена от слънчева светлина. На нея има много най-различни цветя, над които кръжат разноцветни пеперуди с кадифени крилца, пчели със златисти ивици, стършели…

И… О, чудо! Погледнете На нашата полянка има не едно, а много, много деца!

Изглежда така, все едно всички Деца на Земята са се събрали на тази удивителна полянка. И в тях не изниква въпроса: “Какво да правим?” Те много добре знаят, какво трябва да правят.

Вие може да намерите своето дете и отново да се превърнете в него. Вие можете да намерите тук всеки човек, по-точно неговото вътрешно дете, и да се опитате с него да решите тези въпроси, които са били трудни за решаване, оставайки във възрастно състояние. Разбира се, това изобщо не означава, че всички въпроси ще бъдат веднага решени. Това означава само, че вие можете да погледнете на проблема от друга гледна точка, отчитайки това, което ние вече сме усетили – нашата взаимосвързаност и неразривност, единство и индивидуалност на нашите енергии, стремежи, помисли, на нашата принадлежност към Единното Цяло.

Погледнете небето. Виждате ли колко много звезди има на него? Всяко дете на нашата поляна има своя звезда. Единствена. Тази , същата, която може да го изведе на Пътя. Именно затова я наричат пътеводна. Намерете на небето своята пътеводна звезда. Доверете се на нейния лъч, и тя ще ви покаже Пътя. Пътя на всеки е личен, и всеки, независимо иска това , или не, осъзнава, или не осъзнава – всеки, както може, осъществява изминаването на своя Път и своето предназначение.

Виждате ли? Вашата звезда засия някак по особен начин ярко, някак удивително тържествено. Вървете след нея, излезте на този Път, който тя ще ви покаже. “ Нека да те води звезда по пътя ти във вълшебната градина”… Помните ли? Именно тя, вашата пътеводна звезда, може да ви изведе до Храма, който естествено съществува във вашия вътрешен свят. Там живее нашата Висша мъдрост, нашият вътрешен глас, нашият духовен наставник.

Пътят към храма може да бъде дълъг и труден. А може да бъде и увлекателно пътешествие. Изборът е ваш. Само вие решавате кой Път ви допада, какъв Път да изберете – кратък и пряк, през планински хребети и превали, или през древна и мистична гора. Но както и да вървите, рано или късно Пътят сам ще ви изведе пред Храма. Вижте, ето го, той е пред вас Какво чувствате? Чувствате ли тържествеността на момента, неговата неповторимост? Чувствате ли вълнение и едновременно с това - пълно доверие?Чувствате ли, че най-накрая сте си в къщи? Чувствате ли, че сте там, където ще ви разберат, където ще ви приемат, ще ви приемат такъв, какъвто сте. В момента, в който вие почувствате, че сте готови, вие виждате, как вашият храм разтваря вратите си пред вас.

Виждате ли светлината, лееща се през отворените врати? Това е светлина на Истината, светлина на Благодатта, светлина на Любовта. Тази светлина ви кани вътре. Влезте в тази светлина. Почувствайте, как прониква и попива във вас тази светлина, тази Благодат, това спокойствие, радост и умиротворение. Вслушайте се в тази дума. У МИРа ТВОРЕНИЯ. (руски) (творене на света; творение на света; сътворено от света; творене в мир – разчленена по този начин, думата може да бъде преведена като съчетание по всеки от тези начини). И това наистина е така. Сега вие, в този храм се намирате в състояние на Сътворяване на света. Вашият духовен наставник ви дава да почувствате това състояние. Тук, в този храм, вашия духовен наставник – това сте вие, вашата висша версия на самия себе си. Така, както вие сте вашето вътрешно дете, така, както вие сте вие самите,   - това е вашето съзнание, осъзнаващо самото себе си. Усетете в пълна степен своето триединство с вашето висше АЗ и с вашето вътрешно дете. Помните ли? :    -  “Станете като деца и ще влезете  в царството на вашия Отец”.

Не се ли говори за това в свещените книги?

Огледайте се. Какво виждате? Какъв е отвътре вашият Храм? Напомня ли ви някой от известните ви храмове, или е съвършено различен от всичко, което до сега сте виждали? А може би вашият храм е небесния свод? Дайте воля на своето въображение, не сдържайте своя полет в рамките на обусловеността.

Творете вашия храм сега. Нека той бъде такъв, какъвто го вижда вашата душа.Вие можете да зададете на вътрешния си наставник всеки въпрос, който не ви дава покой, и ще получите отговор, а можете просто да се наслаждавате на покоя и на тишината, на тази благодат, която се лее от купола. Или право от небето? Как чувствате това, как го усещате? Запомнете това състояние, бъдете в него, получавайте сила, любов и мъдрост направо от Източника. Това е в силите ви. Бъдете в светлината, която се излива върху вас отгоре, влезте в тази светлина, станете светлина, позволете на вашето съзнание да се издигне, да се разтвори в светлина.

Чувате ли? Там, изпод самия купол се чува кристален звън на хиляди звънчета. Този звън прилича на музика, която вашата Душа възприема като най-прекрасната музика, която може да съществува. Именно от там се лее и меката, златиста светлина. А може би, това е златист дъжд? Или в този звездопад, със сребристия дъжд пада върху вас и Божията благодат. Тук бог говори с вас на езика на любовта И този език е разбираем за всички. Отпуснете се. Позволете си да се напълните с тази любов, до усет за гореща топлина в дланите, до появата на жар в гърдите, до топло изпотяване в стъпалата на краката. Усетете тази топлина, тази любов и благодат с цялото си тяло.

Наслаждавайте се на тези картини от мирозданието, които ви се откриват. Можете да видите, да усетите себе си сред звездите, без да губите връзката със земята, със своята полянка, със своя Храм на Душата. Вие можете да пътешествате по Млечния път, можете да танцувате сред звездите, да посетите всички откриващи ви се светове, но не губете своята връзка със земята, своята сребърна нишка. Вие знаете, на вас ви предстои още много неща да направите на вашата забележителна планета, изхранила вас с такава любов. Вие знаете, че това е ваш дълг – да помогнете на Земята да се възроди и да стане райска градина. И вие знаете как да направите това. Във вас съществува Знанието за това. Нужно е само да си спомните.

Но като начало е нужно да приведете в пълна хармония себе си, своя собствен свят. И ние знаем. Това е в нашите сили.

И ние отваряме очи и се връщаме “тук и сега”.

Аз не питам как се чувствате. Аз зная, вие се чувствате прекрасно, удивително, вълшебно. Посещението на Храма на Душата, на своя наставник на Духа, на своя вътрешен мъдрец (детето), винаги ни изпълва с Божествен благодат, в пълна степен и в пълния смисъл на тази дума.

И вие можете да се обръщате към своя вътрешен Наставник във всеки момент от вашия живот. И няма такива въпроси, на които вие да не можете да получите отговор. Ако е настъпил момента, а вие – готови, отговора непременно ще го има.