Светът през очите на дете

НАРИСУВАЙТЕ В СЪРЦЕТО СИ РАДОСТ

Увод

Харесва ли ти света в който живеем?

А искаш ли да го промениш?

Ако е така – трябва да започнеш промяната от себе си.

За това говорят всички религиозни учения. Но винаги ли разбираме това? И какво значи това – “да започнеш от себе си”?

За да разбереш това, трябва да осъзнаеш най-важното – кой си ти. И за какво точно ти си дошъл на този свят?Каква роля имаш ти? Защо е станало така, че сме забравили защо сме дошли тук? Може би затова, защото през целия ни живот са ни “преправяли”? Родителите, училището, обществените организации… И трябва да кажем – с най-добри подбуди. И още затова, защото така е било и с тях, и с тези преди тях…

Време е да разберем основните причини за ставащото с нас. Ограничавайки своето възприятие за света в тесните рамки на “общоприетото и позволеното”, ние сами се затваряме в клетка. И позволяваме това да стане… Не ни стига въздух, не ни стига простор, не ни достига живо общуване. Но ние търпим. Губим изначално дадената ни радост от живота, приспособяваме се и започваме да играем примитивните игри в своята уродлива клетка …

Време е да разкъсаме веригите, да отхвърлим страха и да излезем извън рамките на обусловеното, ограничено възприятие.   …И тогава всичко ще се промени.

Света през очите на дете е не само приказно красив, той е чист и невинен, той е богат и неизчерпаем. Нека да си върнем детското възприятие, като използваме за това нашия “житейски” опит в следването на определени алгоритми и правила на поведение – за съжаление толкова сме усвоили в процеса на израстването. Само че този път никой няма да ни казва как трябва и как не трябва. Ще открием всичко в себе си. Ние всички сме създадени по Образ и Подобие на Бог. Всеки от нас. И ние можем да си върнем това състояние.

Взехме решението и тръгнахме на път. И ако още в началото не сме си поставили тази значима цел, то няма смисъл и да започваме.

СВЕТЪТ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДЕТЕ

Здравей, детенце !

Затворете очи. Нека всичко, което виждате около себе си се покрие от мека мъгла. Ние се потапяме в тази мъгла и усещаме как изчезват обичайните очертания на предметите. Изчезва всичко, което ни тревожи, което ни кара да мислим напрегнато, да се вълнуваме, да изпитваме безпокойство.

Мъглата е така мека, влажна, топла – като дъха на майка, навела се над вашата люлка. Вие можете да почувствате миризмата, напомняща аромата на майчиното мляко. Чувствате топлината, която излъчват нейните длани, усещате любовта и нежността, които се леят от нейните очи.

Вие виждате нейното лицето и съвсем близко. Тя се усмихва. Чувате ласкавия и глас, по движението на устните можете да отгатнете, че тя нещо ви шепти. Или може би пее? Нещо тихо, ласкаво и приятно. Вие не разбирате и дума, но и без думи чувствате нежната вълна на любовта. Тази вълна ви обгръща, също като мъглата преди малко, докосва вашата кожа, прониква в нея, в най-дълбоката част на вашето СЪКРОВЕНО СЪЩЕСТВО, достига самия му център. И вие виждате как там, в самия център на вашето СЪКРОВЕНО СЪЩЕСТВО заискрява малка, светеща точка. Тя е жива. Тя диша, пулсира, разраства се и с всяко вдишване все повече и повече се изпълва със Светлина.

Тази светлина във вас – това сте вие. Изпълвате се със светлина и радост – радост от срещата със самия себе си.

Правиме дълбоко вдишване и издишване. И отново вдишваме и издишаме. С всяко наше вдишване светлината се разлива все повече и повече, а с всяко издишане – все повече се отдалечават тревогата и безпокойството… Светлината ни изпълва и започва да се излъчва навън, пронизвайки цялото ни тяло, всяка негова клетчица… Светлината ни обгръща със златисто сияние, запълва пространството, което ни заобикаля…

И ние чувстваме с босите си крака меката, топла земя, нагрята от лятното слънце. Виждаме, усещаме, че сме се оказали на горска пътечка. Наоколо – зеленина, дървета. Короните са пронизани от слънчевите лъчи. Чуваме пеещите птици, прелитащи от клонче на клонче. Забелязваме как скакалци скачат от тревичка на тревичка и замират за миг, а после в самозабрава подхващат своята си симфония. Виждаме как над цветята кръжат пеперуди с разноцветни, полупрозрачни крила…

В гората царят тишина и спокойствие. Но тази тишина е необикновена, изпълнена с тихи звуци, с шумолене на листа, с шепот на трева. Чуваме вибриращия звук от крилата на водното конче, усещаме придвижването на леките облаци по дълбокото, удивително синьо небе.

Вслушваме се в звуците на гората. Съзнанието ни много ясно и чисто възприема всичко, което става около нас.

Какво е това? Чувате ли тихия звук на звънче някъде надалече? Все едно заблудено козле със звънче на врата – ту побягва, и тогава звънчето зазвънява с мелодичния си глас, ту изведнъж спира ослушвайки се, и тогава звъна на звънчето замира.

А може би това е глас на дете? Чувате ли? Може би някой ви вика? Някой много близък и скъп за вас. Някой забравен …, изгубен …

Чувстваме как в гърдите ни, в самия център, там, където усетихме светлината, там, където усещаме своето сърце, нещо откликва на този зов, трепти и вибрира.

И ние бързаме за среща с този зов. Къде си, дете? Ние тичаме по пътечката навътре в гората. Някъде там, на заветна полянка ние някога сме оставили своето дете. Отдавна… В далечното щастливо детство. Ние бързаме натам, където сме оставили самите себе си. Нашата полянка все още е скрита от нас от клоните на дърветата, но ние знаем със сигурност – тя е там.

Хайде сега да спрем за миг, да нормализираме дишането, да успокоим развълнуваното си сърце. Не бива да бързаме – може да нарушим тишината и покоя.

Сега, когато сме готови за срещата, внимателно ще отместим клонките. Какво виждате? - Пред вас е прекрасна поляна, цялата покрита с лайка, глухарчета, метличина… Слънцето щедро излива по полянката своите лъчи. Над цветята кръжат пчели, бръмбарчета, пърхат пеперуди… Нашия малчуган седи сред цветята и разглежда нещо с интерес.

Внимателно стъпваме с босите си крака в меката, копринена трева. Придвижваме се с лекота, едва докосвайки я. Да не изплашите вашето дете. Назовете мислено името му. Виждате ли? Той почувства вашето присъствие и се огледа. Приближете се към него, вземете го на ръце, притиснете го до сърцето си.

“Здравей, детенце! – казваме му тихичко до ушенцето. – Здравей! Аз дойдох за тебе.” Почувствайте, как бие сърчицето му, заслушайте се как то бие. Чувствате ли своето родство?

Съединете се с него в едно цяло, защото вие – това е той, а той – това сте вие.

“Здравей, миличко! Аз повече никога няма да те забравя и никога няма да те оставя. Ти винаги ще бъдеш в моето сърце!”

Вдишваме дълбоко и се връщаме “ тук и сега “. Здравейте. Как мина пътешествието? Разкажете, какво видяхте, какво чувствахте? Какъв беше вашия малчуган, вашето вътрешно дете? Може би той се нуждаеше от нещо? Или може би, той искаше да поиграе с вас? Познахте ли го? Изглеждаше ли такъв, както си го представяхте преди или беше съвършено друг?

Споделете вашите усещания и преживявания. Разкажете, какво чувствахте? А още по-добре – вземете хартия, бои или моливи и нарисувайте.

Нарисувайте полянката, небето, цветята, гората – всичко, което ви се прииска.

Не мислете за това, какво трябва да се получи. Просто се върнете в това си състояние и рисувайте всичко, което пожелаете.

Даже и в началото това да бъдат само цветни петна, продължавайте, проявявайте своето състояние. Вземете цвят, без да мислите, този, който ви “вика”.

Ако не ви хареса това, което сте нарисували, вземете и друг лист, и трети… Докато не останете удовлетворени.

Пазете вашата първа рисунка. Това е вашата първа крачка по пътя… към себе си.

Коментари към първа част

За да може образа на това, което си представяте в своето въображение да бъде максимално реален, е необходимо не само да го “видите”максимално точно, но и да “чуете” във въображението си всички тези звуци, които в реалността съпровождат този образ. “Включете” във възприятията си всички свои чувства – зрение, слух, обоняние, осезание. Постарайте се да усетите вкуса на това, което се поддава на вкусова оценка ( например, вкуса на ябълката, боровинка, кедрова смола…). Тогава образът ще бъде “жив” и напълно реален.

Вижте своята полянка, нарисувайте я със собственото си въображение, използвайки познати образи. Това ще бъде начало на сътворението на ваш собствен свят, който след това, при достатъчно упорство и желание може да се слее с реалността, да стане реалност, изтласквайки от нея това, което не ви харесва.

Това е възможно. Само не е нужно да бързаме. Ако вашата реалност не съответства на изискванията на настоящия момент, тя така и ще остане само във вашето въображение. Вселената облича в реалност това, което се явява сумарна съставляваща от представите на много хора. ( Тук става въпрос за осъществимостта на представите.Не може да се осъществи нещо, което не е обвързано с изискванията на всяка съществуваща реалност в момента – Природа, държава, съседи) Станете истински изследовател на този процес.

“Сътворявайки светове, не създавай уродства, а твори съвършенства, защото няма нищо по-печално от това -  да съзерцаваш собственото си несъвършено творение…”

Отнесете се към това с необходимото внимание. Споделяне с група ще ви помогне да осъзнаете какво от вашите възприятия се съгласува с възприятията на другите и какво се нуждае от корекции и преосмисляне. Бъдете искрени със себе си. Отхвърлете гордостта и лъжливата скромност като двете крайности. Запазете себе си като чист инструмент на Божествената мисъл, същият, какъвто сте били в детството си, и тогава вашето вътрешно дете ще ви води по пътя.