Светът в нас

СВЕТЪТ В НАС

Хайде да си спомним каква задача си поставихме в началото на нашите изследвания! Ако си спомняте, започнахме с това, че решихме да изменим самата идея за света и да  сътворим тази идея по-съвършена и по-хармонична. И се съгласихме да започнем тези промени от самите себе си, от своя вътрешен свят, стараейки се да го погледнем с очите на дете – чисто, непосредствено, необременено от обусловеността на възприятието. И много сме напреднали в това.Ние се научихме да виждаме своя вътрешен свят в първоначалните му цветове, да чуваме звуци, шумолене, да усещаме полъха на вятъра, шепота на облаците в лазурно-синьото небе…

Ние напълнихме нашия свят с всичко това, което така или иначе сме срещали в живота си. И ние взехме именно това в нашия вътрешен свят, защото именно това се оказа най-доброто. Ние взехме това в своя свят, защото това ни харесваше, за разлика от другото, което не ни доставя радост.

А сега, когато сме напълнили вътрешния си свят с ново съдържание – естествена и непосредствена радост от Битието, ние можем да усъвършенстваме този свят.

Говорейки образно, нашият свят разцъфна като цвете на поляна. Той излъчва свой неповторим аромат, въображението е потресено от неговата индивидуалност и наситеност с нюанси, и като всяка идея, този наш вътрешен свят иска да съхрани себе си, да продължи своето съществуване.

Същото става и с цветята, и с дърветата, и с животните. Същото става и с човека. Всичко в този свят желае да се разпространи, съхрани, да продължи себе си във Вселената безкрайно. Защо например разцъфват цветята? Защо имат толкова привличащи цветове?  Защо излъчват дивен аромат? Какво става в този момент, какво мислите?

Правилно. Цветята разцъфтяват и излъчват аромат за това, за да привлекат пчели, оси, стършели. И това е крайно необходимо на всяко растение за това, за да може да се продължи, да се размножи, увеличавайки своето присъствие в общия Единен живот.

Нашия вътрешен свят – това сме ние. Всеки от нас е Център на Вселена. Всички ние сме еднакво велики и равнопоставени Творения Божии. И всички ние заслужаваме нашето присъствие да бъде Вечно в този свят .

Най-удивителното е, че за това нищо особено не е нужно. Необходимо е само едно – да излъчваме нашето собствено Битие. Не съществуване в клетка, а Битие с главна буква.

Бог ни е създал такива, каквито сме, а не такива, каквито искаме да бъдем, за да заслужим уважението на обществото или на отделни личности. Уважението на обществото, или отделни личности, колкото и забележителни и съвършени да ни изглеждат, те са външни, временни и обусловени от текущия момент. Много по-важно е не толкова да заслужим уважението на другите, колкото да съхраним собственото си уважението към самия себе си така, както ни е завещано - да Бъдем  и Проявяваме себе си във Вселената.

Достатъчно ли познаваме самите себе си? Може би си струва да се опознаем по-добре?

Ние имаме само един начин за това – отново и отново да изследваме себе си и своя вътрешен свят.

И ние отново се потапяме в самия център на самите себе си – в центъра на своето Съкровено Същество, и отново усещаме себе си като светеща точка. Тази точка с всяко вдишване се увеличава, увеличава се и светлината, излъчвана от нея.

Тази Светлина в нас – това сме ние. Ние сме Същества, излъчващи Светлина и Любов. Само Светлина и Любов, и нищо повече. Ние изпращаме във Вселената своя импулс “АЗ СЪМ”! (съм – като сбъдване! – Ф.) И Вселената улавя този импулс, и ни го връща във вид на реалност, отразяваща нашето Битие.

До колко Битието ни съответства на това, което ние бихме искали да бъде? И ако не съответства, в какво е причината? Защо Вселената отразява към нас много неща, които не искаме да виждаме в своята реалност? Може би проблема е в нас? Може би излъчванията, импулса, който ние изпращаме в Космоса, нашето “АЗ СЪМ”, недостатъчно съответства на нашата вътрешна природа, на нашето усещане за самите себе си в този свят? Какво трябва да изменим в самите себе си, така че това, което излъчваме, и това, което получаваме в качеството на отразена реалност, да се припокрият?

Хайде да се замислим. И тогава вече нещо ще се измени. Задължително ще се измени. Защото реалността, в която живеем е като барометър, през цялото време ни показва това, което е в нас. Ако виждаме в околния свят несправедливост, несъвършенство – значи него го има в нас. Ако ние не сме съгласни с нещо, значи вътре в нас няма съгласие. Само тогава, когато ние можем да изпитваме щастие вътре в себе си, в самия център на своето Същество, ние ще можем да излъчим това щастие навън и да го получим по принципа на обратната връзка във вид на отразена реалност. И тук е много важно да бъдем честни пред самите себе си. Да не се правим на щастливи, а да усещаме себе си щастливи истински.

Хайде да си спомним тези мигове от нашия живот, в които сме били истински щастливи. Всеки, поне веднъж в живота е имал такъв момент. Възстановете ги в паметта си. Това е лесно. Като правило, нашата памет много внимателно съхранява спомените за това, за да знаем, какво значи да бъдеш щастлив, за да можем винаги, във всяка минута от своя живот да се стремим да си върнем това състояние. Защото, когато го върнем на себе си, ние можем да го върнем и на света. Хайде да запомним…

Щастие – това е да обичаш и да бъдеш обичан.

Щастие – да бъдеш способен да окажеш помощ на някого в нужния момент.

Щастие – да виждаш радостта в очите на друг човек.

Щастие – да бъдеш. Да бъдеш тук, сега и да се наслаждаваш на това, че то е възможно.

А може би вие имате свои определения за щастието? Споделете ги. Разкажете на всички, какво означава за вас да бъдете щастливи. И тогава реалността също ще узнае за това. Ще узнае и ще започне да ви отразява. И вие ще видите как бързо ще започнете да получавате това, което сте желали, за да усетите себе си напълно щастлив.

Какво щастие е да  живееш!

На всички хора , на всеослушание ми се иска да кажа:

Обичайте!

Живейте в радост и се наслаждавайте на живота.

Обичайте всички – и на всички ще бъдете любими.

Обичайте Земята, Слънцето, Небето!

Обичайте птиците, дърветата и тревата.

Обичайте да правите всичко, за да могат да станат щастливи всички на този свят.

Ние чувстваме, как Светлината ни обгръща. И Светлината се намира вътре в нас. Светлината се излъчва от самия център на нашето Същество. И ние отново чувстваме себе си в златисто – розова мъгла. Това, което ние чувстваме е особено спокойствие, умиротворение, някаква особена благодат – това е състоянието на прехода в нашия вътрешен свят, който ние с толкова внимание и с такова желание създаваме за себе си през цялото това време. Това не е просто розова мъгла. Сега ние знаем, че това е Светлина, Светлината на Любовта. И ние чувстваме, как заедно със Светлината нас ни обхващат топлина, радост, нежност, някакво благотворно усещане за щастие. Всяка клетка в нас, всяка частичка на нашето Същество се напълва с Енергията на Любовта. Препълвайки се с нея до край, ние усещаме себе си наистина като Божествен съд и сме готови щедро да поделим тази Енергия с околното пространство.

И ние чувстваме, как босите ни стъпала отново докосват топлата земя. Нашият вътрешен свят постепенно се проявява, и ние виждаме, чувстваме, осъзнаваме себе си на познатата ни горска пътечка.

Какви цветове, каква свежест има в гората около нас! С каква нежност, с каква любов е пълна! Погледнете колко много нови цветя, дървета, те все едно дишат! Това е така, защото те също са пълни с тази светлина и с тази енергия на любовта, както и всички живи същества.

Послушайте, как в самозабрава пеят птици! Какъв възторг изпитва цялото наше Същество от тази празнична, небивала красота! Само в състояние на любов можем да видим, чуем, да се наслаждаваме, да се възхищаваме на  Красотата, която ни заобикаля винаги – красотата на изначалната природа.

Ние леко тичаме по пътечката, едва докосвайки земната повърхност. Нашето тяло е почти безтегловно.На нас ни е леко и радостно, и ние бързаме на нашата заветна полянка, за да се срещнем отново и отново със своето детство.Ето го вече ниския храсталак, зад който се крие нашата полянка. За миг се спираме, успокояваме дишането, замирайки от предвкусването на срещата. И … внимателно отместваме клоните.

Нещо се е случило на нашата полянка, нещо е станало. Откъде тези ярки, така благоуханни цветя? Откъде тези звънкогласни птици? Откъде това ослепително, но не и изгарящо, а меко стоплящо слънце? Какво е станало? Защо света така се измени?

А може би пък ние сме се променили? Нашата полянка цялата е осветена от слънце. В нежната , копринена трева, като разноцветни балончета на тънички връвчици са разцъфтели най-удивителните, най-необикновените, най-прекрасните цветя, които можем да си представим. И между тези цветя – вашето дете. Погледнете как е пораснало. Той вече не само изследва околния свят, но вече се опитва да осмисли това, което вижда около себе си, да осъзнае себе си като част от този свят.

“Привет, ДетенцеJ! – поздравяваме се ние със своето вътрешно дете, - Как си? Не скучаеш ли?... Разбира се, че не. Наоколо има толкова много интересни неща, че изобщо няма време за скука!”

И наистина, не ни е скучно. Хващаме отново своя малчуган за ръка, или ако той позволи – на ръце. А ако той е вече голям, просто го прегърнете силно, слейте се с него в едно цяло, вземете го вътре в себе си. Станете него - вашето вътрешно дете, никога незабравящо какво е да си щастлив. Станете зрънце от самия себе си, такъв, какъвто се явявате в действителност. Даже ако засега не знаете, кой се явявате в действителност, вашето вътрешно зрънце съдържа това знание в себе си. Позволете му да попадне в благодатната почва на любовта, да покълне и да се разкрие на света в своята уникалност и неповторимост.

Почувствайте това, което чувства всяко цветче, всяко дърво, всяко растение. Почувствайте как вашата природа, вашето вътрешно АЗ, желае да се прояви във Вселената в цялата си изначална красота, изведнъж усеща вътре в себе си невероятен потенциал, огромна енергия, способна да преодолее всякакви препятствия по своя път. Вие сте събудило се зрънце. Вие се разгръщате, изправяте се. Много добре знаете какъв да бъдете и как да го постигнете. От вас, от всеки от вас, може да израсне само това, което вече е заложено в зрънцето изначално.

Това не е лесно – да покълнеш, пробивайки земята. Но затова пък какво щастие е да видиш първия слънчев лъч! Какво щастие е да почувстваш капчиците роса на листата! Каква удивителна наслада е това – да растеш и да укрепваш.

Да се разширяваш и да се разпространяваш в цялото. Да опознаваш чрез себе си този свят.

Растежа сам по себе си е вече удивително преживяване. Почувствайте го. Осъзнайте своите вътрешни енергии, вижте, почувствайте, усетете, как тези енергии се проявяват вътре във вас. Тези усещания са прекрасни. Но още по-прекрасни, още по-удивителни усещания вие можете да изпитате, когато растежа и разкриването на вашия вътрешен свят достигне момента на цъфтеж. Вие, като пъпка на цвете, събирате смелостта си, цялата своя вътрешна сила… Вие още не знаете как светът ще се отнесе към това, което вие трепетно пазите вътре в пъпката. Но вие вече нямате сили да Го задържате в себе си. То се стреми да излезе, То иска да ви прояви…

Внимателно, свитите листчета започват да се разтварят.Вие може да нямате друга възможност. Именно сега, в този, същия момент настъпва вашия звезден час. Позволете на вътрешната си красота, на своята вътрешна индивидуалност да разцъфне и да извести на целия свят:                                           “АЗ СЪМ” !

Като какво цвете се възприемате? Как усещате себе си сред околните растения? Как околното пространство реагира спрямо вас? Чувствате ли излъчването си “АЗ СЪМ”? Как го усещате? Как можете да го опишете? Напомня ли това излъчване на аромата и благоуханието, което излъчват цветята? И всеки има собствено благоухание.

Върнете се “тук и сега”. Поемете въздух дълбоко, поемете в себе си цялата току що видяна картина на своя цъфтеж. Запомнете това състояние.

Споделете усещанията и преживяванията си. Какво най-много от всичко ви зарадва? Имаше ли нещо, което да предизвиква неприятни усещания? Чувствахте ли се пълноценен, самодостатъчен, уникално Божие създание? А ако не, то кое според вас ви пречеше да се почувствате такова?

Нашият живот много често, да не кажем  – постоянно, изпитва нашата издръжливост. Важно е да не забравяме, че ние сме такива, каквито ни е създал Бог, каквито иска да ни види Вселената. Не си струва да намаляваме от достойнствата си заради някой или нещо.

Помните ли приказката за Грозното пате? Колко много му се наложи да изтърпи, преди да разбере кой се явява в действителност.

Ние може дълго да считаме себе си за грозни патета, докато не осъзнаем себе си прекрасни, като прекрасни лебеди, като прекрасни цветя и птици, както е прекрасно всяко Същество в нашия свят.

На Бога всички цветя в градината са прекрасни, прекрасна е и градината.

И всеки се радва да бъде цвете в градината на Бог.

И не е нужно нищо за това –

Да цъфти, да радва другите, да е въздушен…

И щастието да усеща като Битие.

И да изпълнява предназначението свое.