Силата на въображението

СИЛАТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Когато ние затваряме очи и се потапяме в своя вътрешен свят, за водач в този свят ни служи въображението.

Всичко, което виждаме, осезаваме, чуваме, т.е. възприемаме с всички свои чувства, представлява взаимодействията ни с околния свят. Хайде да си спомним, що за чувства са това – обоняние, осезание, вкус, зрение и слух. Те са само пет. Съществува и това, което наричаме шесто чувство или интуиция, т.е. нещо, което не можем да определим с нито едно от петте чувства, и в същото време, това е именно чувство. Нещо повече, то се явява комплексно чувство, обединяващо тези, които са вече известни, но не се проявява явно, действа като че ли подсъзнателно, в скрита форма.

И има още едно чувство (съвършено изключително, въпреки че по-правилно е да се каже – съвършено включително) – седмо. Това чувство се определя като Знание, Висше Знание. Ако интуитивно аз чувствам нещо, но не мога да го опиша, то Знание – това е нещо, което ме прави сигурен, че това е така. И това Знание  не изисква доказателства за самото себе си, защото вече го има отвътре. А на другите ние нищо и не смятаме да доказваме. Те имат своето Знание, което откриват сами по начини, които са им достъпни на дадения етап от тяхното индивидуално развитие.

И така, ние регистрираме в своето съзнание всичко, което виждаме, осезаваме, вкусваме, помирисваме, чуваме. Това се нарича възприятие.

Ние възприемаме обкръжаващото ни, и особени клетки на мозъка регистрират не само нашето Знание за това, което възприемаме, но и нашето отношение към него, нашата реакция към света.

На нас може да ни харесва или да не ни харесва това, което ние възприемаме. Нашето отношение към света може да предизвиква чувство на радост и спокойствие или пък на страх и безпокойство. Много зависи  от момента, в който възприемаме едно или друго явление и от нашето състояние в този момент.

Много често реакция, получена в детството, се съхранява в течение на много години, а понякога – и за цял живот. Понякога това ни помага, понякога – вреди. Това, което ни помага, можем да използваме, а това, което вреди –  можем да променим. И тук ролята на въображението е безценна.

Човек може да си въобрази всичко, което поиска. Думата “въобрази” съдържа в себе си корена “образ” и това е ключова информация. Това означава, че да си “въобразим” може само това, което някога е било зарегистрирано в съзнанието (или подсъзнанието) във вид на образ.

Но образът действа истински, с пълната си сила само тогава, когато при неговата регистрация (възприятие) са били задействани всички чувства, включително шестото – интуиция, и седмото – Знание. В този случай образът се получава ярък, впечатляващ, жив. И всеки път, когато вие го възстановявате в паметта си, вие отново преживявате това състояние, което сте имали в момента на първичното възприятие. Затова е много важно по време на  потапяне във вътрешния свят да го “оцветим” с  многообразни краски, с тяхната наситеност, сочност, жива натуралност. Напълнете своя свят със звученето на най-разнообразни звуци, шумолене, шумове; по възможност, усетете миризма, вкус, с кожата си почувствайте движението на въздуха, докосването на листата, тревите. Колкото по-ярко си представяте картинката, толкова по-реална е тя във вашето въображение. Напълнете своя свят с мили на сърцето детайли.

/Ако имате проблеми да си представите нещата – просто отидете в Природата, обърнете внимание на всичко около вас, ПОЧУВСТВАЙТЕ го и го ЗАПОМНЕТЕ. Обърнете внимание на всяко от сетивата си поотделно и запомнете това, което изпитвате чрез него. И тогава отново започнете да градите своя вътрешен свят. (Филип)/

А сега – хайде отново да затворим очи. Представете, че стоите на познатата горска пътека.

Какво се е променило във вашето  възприятие към това вече познато ви пространство.

Абсолютно всичко. Чувате ли? Вашият свят се е напълнил със звуци. Виждате ли? Колко много цветя, различни горски плодове са се появили около пътечката, колко разнообразни са станали дърветата. Колко много птици и зверчета са се появили във вашата гора!

Всичко живее. Всичко е пълно с движение. Всичко струи и прелива, свети и вибрира.

Нашите крака леко, едва докосвайки повърхността бягат по горската пътечка и пренасят нашето безтегловно тяло. Ние чувстваме, как ни препълва възторг, радост и усещане за необикновена лекота. Това състояние можем да наречем очакване на чудо, или вдъхновение.

А ето я и нашата любима полянка. Какво се е изменило тук? Виждате ли колко нови детайли са се появили? Колко са наситени цветовете, колко са чудни ароматите!Чувствате ли как е разцъфтял вашият свят? Слънчевата светлина се лее като неизчерпаем поток. Цялата поляна е в цветя. Поляната е пълна с цветя. Копринената висока трева гали краката ви , нежно докосвайки се до кожата. Нейните докосвания са живителни, те ни напълват със свежест, зареждат с енергия, вселяват в сърцето ни радост.

Хванете своето дете за ръката. Помните ли? Вие и то сте единно цяло. Вашите очи, уши, нос, всяко ваше възприятие тук – това са неговите очи, уши, нос, негово възприятие. Изследвайте с негова помощ полянката надълго и нашироко , бъдете с него там, където още не сте били – при ручея, на езерото, в пшениченото поле. Докоснете класовете – какво усещат дланите ви?. Вземете няколко зърна, подръжте ги в ръце. Какво чувствате? Чувствате ли силата, заключена в тези зърна? Опитайте да усетите аромата, топлината, излизащи от тях. Можете да ги пробвате на вкус. Какво можете да кажете? Опитайте да опишете този вкус, даже ако вие никога в живота си не сте ги пробвали. Още повече!

Може би ще намерите гъби или плодове? Опитайте на вкус тези зрели, сочни плодове, почерпете се един друг. Изпитайте истинското удоволствие от това, че вие можете да усещате вкус, че можете да виждате цвят и форма, да чувате и различавате звуци. Наслаждавайте се, преживявайки го.

Почувствайте прохладата на вятъра и топлината от докосването до тялото на живо същество. Опитайте да уловите уханието на цъфтящи ябълки и по-тънкия аромат на теменужки и иглика.

Чувствате ли как мирише прясно окосената трева? А как се движи вълна по водната повърхност, как водата се стича върху пясъка, оставяйки пяна на брега… Как шуми папура, как чайка докосва  водата…

Всичкото това е вашия свят, възроден от вашето въображение. И той е също толкова реален, колкото и този свят, който обикновено ви заобикаля. Тези светове съществуват независимо един от друг, но има нещо, което ги свързва – това сте вие, вашето възприятие. И само от вас зависи , дали тези светове ще се срещнат, ще проникнат един в друг, ще се съединят и преобразят… Това зависи само от вас.

Правим дълбоко вдишване и също такова дълбоко издишване. Отваряме очи.

Как се чувствате? Хареса ли ви вашия вътрешен свят днес? Готови ли сте да го възраждате всеки ден, всеки час, всяко мигновение?

Тогава – на работа! Вземете бои, моливи, пастелни боички. Вземете хубава, плътна хартия. Опитайте да проявите вашето състояние. Взимайте всякакъв цвят във всякаква последователност. Не преценявайте веднага, заслушвайте се в себе си. Рисувайте, изразявайте себе си, своето състояние, не се замисляйте за това, което рисувате. Продължавайте да пребивавате в това състояние, в което се намирахте по време на потапянето. Наслаждавайте се.

Ако ви се прииска , рисувайте нещо определено, ако не – просто “излейте” върху хартията всеки цвят във всяка форма.

Постарайте се да не смесвате цветовете. За меки преходи е добра техниката от живописта “на мокро”. За това трябва да се вземе гладка плоскост, да се намокри листа хартия с чиста вода с помощта на гъба така, че мокрия лист да “залепне” към повърхността на плоскостта. С изстискана гъба премахнете излишната влага и мехурчетата въздух под листа. Нанасяйте първоначално меки, силно разредени тонове и чак след това, внимателно, добавяйте интензивност на избрания цвят, сгъстявайки цветовете. Може да се каже, че изразът “сгъстяване на цветовете” означава примерно същото, този същия процес, който вие сега моделирате на вашите листове. Обърнете внимание, сгъстяването на кои цветове ви е неприятно. Защо? Опитайте да определите, кой цвят предизвиква у вас радост, а кой – печал. Какво можете да кажете за зеления цвят? Как чувствате жълтия, синия, виолетовия?

Сътворете на белия лист своя собствена палитра. Опишете какво чувствате, изобразявайки това, което ви се иска.

Не е задължително един и същи цвят да предизвиква във вас само едно определено състояние. Всеки цвят е индивидуален  и в съчетание с един цвят – предизвиква една реакция, а в съчетание с друг – съвършено друга.

Помнете, ние творим “тук и сега”. И тази хармония, която създаваме – това е хармония на момента.

Харесва ли ви това, което сте нарисували? Какво чувствате? Изпитвате ли радост от това, че имате възможност да творите, да създавате хармония от цветните персонажи на своите картини? Чувствате ли отговорност за това, което създавате?

Аз зная, вие сте на правилния път. Ако вие творите в състояние на любов, в състояние на съпричастност с Божественото, в състояние на умиротворение, вие можете да сътворите само прекрасно, само съвършено и хармонично.

Аз зная. Има ли в сърцето любов, по друг начин просто не може да бъде.