Премествам сайта
След пет секунди ще бъдете пренасочени към новия адресПромяната

    Приблизително от 1990 година започна Промяна. Някои я наричат епоха на Водолея, други – ера на духовното. За трети тази Промяна е толкова съществена - 2012 г., че я определят като край на света. Наистина е край на света – такъв, какъвто е бил до около 1990.
 
    До това време тялото имаше превес над мисълта. Неговите нужди и потребности бяха водещото. Неговата енергия беше по-висока от тази на мисълта. Промяна над действителността, в така наречения физически свят, можеха да постигнат малцина – специално обучавани за това. Едно време са ги наричали шамани или знахари. В средновековието – магьосници. Сега ги наричаме екстрасенси.
 
    Колкото повече се приближаваме до „ерата на Водолея” толкова повече се увеличават хората с такива възможности. И това е съвсем естествено. Защото именно това е Промяната.

    В какво се състои тя?
 – Превес на енергията на силата на мисълта над силата на енергията на физическия свят.

    Ако до преди двадесетина години с действие или бездействие си нарушавал баланса на енергията като цяло, последиците лично за тебе се проявяваха в следващото сливане на твоята същност с физическия свят. Или иначе казано – при следващото ти раждане. Затова и е толкова разпространено все още разбирането за карма или съдба.

    Какво става сега?
– В момента енергийната реакция, проявяваща се във физическия ни свят, следваща от всяка мисъл е в рамките на максимум половин година. И това време все повече намалява.

    Какво означава това за всеки от нас?
 – Ами много просто - каквото помислим – това става. И ще става, и ще се случва все по-бързо.


    За да помогна на тези, които желаят – ще опиша съвсем накратко какво е човек, какво е душа и принципите, на които е подчинен нашия физически свят. Всъщност всичко това е описано много отдавна. Сега ще го кажа със съвременни думи.


    Всичко в този свят е много просто устроено.

    Всички религии са единодушни в основата си – човека е  тяло, дух и душа. Първите две съставни ги притежава всяко живо същество, включително и растенията. Ние се различаваме от тях единствено по допълнението „душа”.

    Какво представлява тя?
– Обособена, осъзната енергийна същност, неразривно свързана в едно цяло с всички останали подобни на нея. Частица от цялостното енергийно поле, което наричаме с най-различни имена или с общите – бог, творец, създател. Всички религии твърдят истината – бога е във всеки от нас. Незнайно защо обаче почти никой не приема това дословно – точно както е и казано. Реалността обаче е точно такава. Всичките твърдят – обърни се навътре, към себе си, за да откриеш бога. И пак почти никой не чува. В никое от двете твърдения няма религия – това е самата истина за нашата човешка същност. А всъщност – за това, какво сме самите ние.

    Това сме хората – осъзнати енергийни същности, съставни части на едно цяло.
    Когато „умираме” всъщност се връщаме към основната си енергийна природа. И в тази ни същност след всяко следващо пребиваване в тяло има повече енергия от предишния път, благодарение на чувствата, които сме изпитвали по време на „живота” си. Това е една от основните цели на това „физическо” съществуване.

    А какво представляваме, усещаме, знаем по времето, когато не сме в тяло? – Има няколко основни разлики. Първата е – категорията време не съществува. Втората е – осъзнаваме себе си, помним всичко от всичките си физически съществувания, осъзнаваме и единността си с цялото. Третото е, че не съществуват чувства. Четвърто – по някакъв начин успяваме в един и същи момент да възприемем и осъзнаем мислите на всеки един физически съществуващ в момента човек. Можем да се свързваме също така с всеки един „физически” човек, както и да повлияваме на решенията му, но само в случай, че решението му какво да направи точно в този момент е на „кантар” (лично аз наричам това – побутване). Можем да се свързваме и с всички, достигнали осъзнаването за енергийната си (духовна) същност, но реално почти не се изпитва потребност за такова вмешателство. Не можем да бъдем отново в тяло, докато има „физически” хора, които ни мислят като „мъртви”. Това е бариера, която може да бъде безпрепятствено преодоляна единствено от по-напредналите енергийни същности.

От казаното тук изниква един основен въпрос за времето на физическото ни съществуване:
 - Щом за всички мислите стават все по-действени, каква е идеята човек да се стреми към духовност в живота си?
Отговорът се крие отново в естествената ни енергийна същност.

Хората се делят на три типа - "Добър за себе си",  "Добър за околните","Самосъжаляващ се".

Какво означава всъщност това?

- Добър за околните - Да правиш живота на хората около себе си по-лесен и по-приятен.
- Добър за себе си - Да правиш своя живот лек и приятен без съобразяване с околните.
- Самосъжаляващ се - откъснат от реалността, нетърсещ промяна.

В живота си човек се люшка постоянно между тези три категории.
Въпроса е: - Към коя от трите ще може да се причисли в края на сегашния си физически живот?
Реално няма никой и нищо, което при преминаването от физическо съществуване към енергийна същност, да слага нещата на някакъв кантар, който да определя - ти си добър, - а ти си лош.
Всичко отново е въпрос на достигнато енергийно ниво.

Какво означава това?

- Хората, енергийните същности, които в течение на физическия си живот увеличават енергийния си потенциал (а с това и потенциала на цялото) имат приоритет при избора за нов живот, в ново физическо тяло, както и по-голяма свобода на действие в енергийния свят.

- При тези пък, които са намалили енергийния си потенциал, възможността за избор е нулева. Те се сливат с тяло, което в най-общия случай ще живее в мизерия и нищета.

- Тези, които не са увеличили или намалили потенциала си, се сливат с физическо тяло, което поради спецификата на мястото, където ще живее, както и на хората, които вече са около него ще има приблизително същия живот като предидущия си.




Какво всъщност обуславя покачването или намаляването на енергийния баланс по време на физическия живот?

- Една проста думичка - ДОБРОТА!

Всяко действие, събуждащо благодарност в човека срещу теб, предизвиква енергиен резонанс между двамата, което умножава вложената енергия. Именно това резонансно усилване увеличава енергийния потенциал на предизвикалия го, както и на цялостното, общото енергийно поле!


И обратното. Когато независимо по какъв начин нараниш някого, предизвиканият от това дисонанс намалява както твоята, така и общата енергия. Но тук се намесва още нещо. Ако си наранил "знаещ" той няма да отговори на това с обида, при която се задейства дисонанса, а ще понесе обидата или нараняването без отговор, с което вложената от теб енергия се запазва за цялото, като преминава в наранения.

Това е всичко! - Просто и ясно, както всичко около нас.




       За какво изписах всичко това?
-    Да помогна на тези, които са близо до осъзнаването и им трябва само едно „побутване”, за да станат знаещи и можещи.
-    Да напомня, че всичко в живота ни зависи от нас.
-    Да наблегна на това, че Промяната, която тече с пълна сила, води до това, че енергията на мисълта вече е такава, че задейства веднага промени на физическо ниво.
-    И за да мога да напиша накрая – играйте с мисълта си, обучавайте я с игри така, че да можете да я контролирате ВИЕ, а не да Ви води ТЯ. Това е много важно за бъдещето на всички ни.


Филип Апостолов

Основна страница на сайта
Водата Земята Природата - Човекът Сетивата ни
Всеобщата теория Карма и съдба Нашите обиколки Древните народи
Биоритми Скорост на реагиране Вечен календар Въздействие